Имало едно време…
Някога, преди много години, на брега на планинско езеро долетяла лястовица. Щом напълнила човчицата си с вода,тя се приготвила да отлитне отново. Една врана, следяща я отстрани, кацнала на клона на едно дърво, се зачудила:– Защо толкова бързаш да отлетиш, щом си жадна и уморена? Лястовицата и отвърнала:– Там зад планините жесток владетел нареди … Продължение
Един мъдрец казва: Кръстопътят е свещено място. На него, човекът трябва да вземе решение. Ето защо боговете обикновено спят и ядат по кръстопътищата. Там, където се пресичат пътищата, са концентрирани две големи сили – пътят, който ще бъде избран и пътят, който ще трябва да бъде отхвърлен. Двата са превърнати в единствен път, но само … Продължение
Дзен монахът Доген живеел уединено в колиба на края на гората. Веднъж няколко странстващи будистки монаси му се примолили да ги пусне да пренощуват. Когато се сгрели край огъня, подели разговор за същността на битието твърдейки, че светът е само илюзия на човешкото съзнание. Като се уморил да слуша бърборенето им, Доген попитал:– Как смятате, … Продължение
В едно село живеел много беден старец, но даже кралете му завиждали, защото имал прекрасен бял кон. Кралете му предлагали невиждани суми за коня, но старецът винаги казвал, че конят за него не е кон, а личност и не може да го продаде…Веднъж, старецът видял, че конят го няма и всички жители на селото му … Продължение
-Кой съм аз? – попитало момче един старец.-Ти си това, което мислиш – отвърнал старецът. – Ще ти го обясня с приказка:Една вечер в полумрака на улицата можело да се видят силуетите на двама души, които се прегръщат.“Това са майка и татко” – мисли си детето.“Това са двама влюбени” – мисли девойка, която мечтае за … Продължение
Някога, в едно кралство, мъж извършил престъпление. Хванали го и го отвели при краля на съд. Наказанието, предвидено за такова престъпление било смърт, но кралят предложил на нещастника да избере: бесилото или да провери какво има зад една голяма, тайнствена, черна, желязна врата в подземията на двореца.Помислил престъпникът и избрал бесилото. Когато му … Продължение
Бавно вървяха робите един след друг и всеки носеше шлифован камък. Четирите редици, всяка една, дълга километър и половина – от каменоделците до местото, където започваше строителството на града-крепост, – бяха охранявани от пазачи. На всеки десет роби се падаше по един въоръжен воин-надзирател. Встрани от вървящите роби, на върха на една тринадесетметрова ръкотворна планина … Продължение
