Растителна храна – за да растеш!

Казват, че човек е това, с което се храни.

По пътя на духовно развитие, не може да има месоядство.

Самото месоядство изключва духовното развитие.

Духовното развитие е стремеж за повдигане на земното съзнание, а това е животинското съзнание, съзнанието на звяра.

Живота на растението символизира пътя на духовно развитие.

Висшият Идеал вложен в семето, което е непроявеното дърво, попада в почвата – в духовния ученик.
Тук Идеалът и ученикът се сливат в едно.
И ако почвата има добри качества, т.е. ако ученикът има добродетели (Любов, Мъдрост, Истина, Правда, Добродетел – тук се включват всички останали положителни качества, които човек може да притежава) семето израства, а с него започва и растежа на ученика.

Растенията са целеустремени, тяхната цел е истинския живот.

Техният стремеж към небето е стремеж за преодоляването на земното притегляне , или иначе казано материалистичното съзнание.

Без вода не може да има растеж.

А водата е символ на проявената Любов.

Значи трябва да имаме Любов.

Без Светлина също не може. По пътя на израстването е нужно постоянно да внасяме светлина в умовете си, светли мисли.

И без Топлина също не може, затова е нужно да пазим топлината на сърцата си.

Растението притежава филтърна система в корените си, чрез която допуска само чиста вода в себе си.

Значи трябва и Чистота.

Тази чиста вода, или чиста Любов бива повдигана, за да бъде пренесена в дар към Небето.

Скритата същност на този процес е: Любов към Бога.

Водата бива изпарявана през листата и с това изпарение се отваря пътя на Любовта нагоре – към висшите светове.

Там Любовта придобива още по висши качества.

След това се връща, за да отмие нечистотиите на материята.
По пътя си стига отново до корените на растенията, за да бъде отново пречистена и отново повдигната.

Когато растението е готово да прояви висшия Идеал, който е бил вложен в семето, то дава плод.

Плодът зрее търпеливо.

Значи е нужно и Търпение.

Нужна е и Вяра, за да може плодът да остане непокътнат от сеятеля на съмнението.

Съмнението, от което се ражда червея.

Червея, който прояжда ябълката.

Ябълката, която узрява преждевременно и пада на земята.

На земята, където става храна на мухите.

Мухите, които сеят съмнения.

Имай Вяра!

За да може плодът да узрее по един естествен начин – чрез търпението и вярата си.

А когато плодът бива откъсан от Градинаря, Той следва да опита от него.

Това е велик изпит за ученика, тук Истината излиза наяве и се проверява дали плода е постигнал точния баланс на фини ухания, сладост и сочност.

Ако плодът е добър, Градинаря е доволен, тогава той ще вземе семената, за да ги посади отново, с едничка цел – да има все повече добри дървета, които да раждат от наследството на този добър плод.

Такъв е пътя на ученика, той трябва да може с Любовта, Светлината, Топлината, Чистотата, Търпението и Вярата си да прояви висшия Идеал скрит в семето – да даде вкусен, ароматен, сладък и сочен плод. Плод, който да нахрани гладните, да утолява жаждата на жадните, да услажда живота на угорчените и да зарадва натъжените.

И така, след като разгледахме пътя на духовно израстване скрит във всяко семе може спокойно да кажем:

Яж растителна храна – за да растеш!

Вашият коментар