Преди началото бе пустота.
Нищо.
Ни плът.
Ни камък.
Ни въздух.
Ни топлина.
Ни светлина.
Нито тъмнина.Нищо освен една съвършена перла.
В тази перла спял всемогъщ безпределен Дух.
– Единствения – Ану.
Направен от искрящ диамант.
Ану бил сумата на всички неща:
добри и лоши,
тъмни и светли,
физически и мистични,
радостни и тъжни
– всички, отразени през кристалните аспекти на неговата форма.И в неговия вечен сън, Ану считал себе си като сума на всички тези безбройни аспекти.
…
Търсейки състояние на абсолютна чистота и съвършенство, Ану решил да изхвърли всичкото зло из себе си.
Така и станало.
Но какво се случило с изхвърления аспект от съществото на Ану?
Тъмните части, острите, изгарящи аспекти на омразата и горделивостта?Тези неща не могли да останат в състояние на разделение, защото подобните неща също се привличат.
И всичко е част от Цялото.
Тези нехармонични части станали част от Звяра – Дракон.
Татамет било името му, и той издишал вечна смърт и тъмнина от неговите седем поглъщащи глави.Дракона бил направен единствено от изхвърлените аспекти на Ану.
А крайният резултат от всичко се превърнало в единното Зло, от което щяло да произлиза всичко гнусно през времената.
Въпреки, че вече бяха отделни същества, Ану и Дракона бяха свързани с отробата,
в която се намираха – перлата.От незапомнени времена те воюваха в перлата, един срещу друг, в безкраен сблъсък на тъмнина и светлина.
Диамантеният воин и седем-главия Дракон доказвали равенството си в безкрайната и жестока битка, докато накрая, когато силите им били почти изчерпани след безброй хилядолетия битка, двамата боици нанесли своите финални удари.
Енергиите отприщени от неописуемата им ярост дали искрата на експлозия от светлина и материя – Необятната вселена около нас.
Всички звезди на небето, и тъмнината която ги свързва.
Всичко, което докосваме.
Всичко, което чувстваме.
Всичко знайно и всичко незнаийно.
Всичко, което се случва през деня и през нощта, в приливите и отливите на океана, в унищожителната сила на огъня, и в силата на живота скрит в семето.
Всичко, което осъзнаваме и всичко, което не осъзнаваме,
бе създадено със смъртта на Ану и на Дракона.
Из книга на Кейн.