Да помогнеш

Eдин християнски мисионер, който преподавал на учениците си в неделното училище – малки момчета и момичета… Казал им да направят нещо полезно. Седмица да не минава. без да са сторили по нещо добро. Следващата неделя по време на редовния урок попитал кой какво е направил, извършили ли са общественополезна работа. помогнали ли са на някого. Изправили се три момчета и мисионерът много се зарадвал. От тридесет ученици поне трима се вслушали в напътствията му. Все пак не е като без хич.
Попитал първото момче:
– Какво направи? Кажи пред целия клас.
– Сър – казало момчето – помогнах на една старица да пресече улицата.
– Много добре – казал мисионерът – винаги се грижи за старите хора.
После попитал второто момче, а то отвърнало:
– Аз също помогнах на стара жена да пресече пътя.
Мисионерът малко се учудил… но какво толкова чудно има? Старите жени не са една и две.
Продължил нататък с третото момче.
– И аз помогнах на една старица да пресече – казало то.
– Това е прекалено! – извикал мисионерът. – И тримата – все старици!
– И тримата помогнахме на една и съща жена! – бил отговорът.
– Но нали говорихме да помогнете на три различни.
– О, и толкова ни дойде множко. Понеже тя не искаше да пресече на отсрещната страна. Беше много трудно, но успяхме: нали трябваше да се отчетем някак. Как само се ядоса старата вещица!

Вашият коментар